Сталево е село в Южна България, намира се в община Димитровград, Област Хасково. Отстои на 27 км северозападно от Хасково и на 20 км западно от Димитровград.
Селото е разположено в Горнотракийската низина, недалеч от десния бряг на река Марица, на около 150 м н. в. От юг и от югоизток Сталево е оградено от три хълма, най-малкият от които се казва Ирпеджик, по-големият - Чиплак, и най-големият - Хасар, историческа местност,  където е разположена крепостта "Преславски Хасар".
Населението на селото към 2012 г. е около 450 жители.
Името на селото идва от личното име на Сталю Георгиев Панев (Япончето), който е бил ятак на партизаните през 1923 г., убит е през 1923 г. по време на т. нар. "белия терор". От 1906 г. до 1950 г. селото се е казвало Преслав, а преди това, през османското робство и до 1906 г. е носило името Юсузлер (в превод на български - Сираково).

Село Сталево и районът около него е наситен с хилядолетна и изключително богата история. Наличието на добри условия за живеене в местността - близостта на река Марица, връх, около който се е простирала гъста гора, са благоприятсвали районът на днешното Сталево да бъде населен още от дълбока древност. Следи от поселище и оръдия на труда от каменната епоха са разкрити в подножието на Хасар. Намиращите се на същия връх мегалитни паметници пък са свидетелство за древни култови традиции. На хълма Хасар, и по-точно, на заравнената част на по-ниския връх от възвишението, известен сред местното население като "Малък Хасар" или "Хисаря", е имало краепост, която била изградена от траките, просъществувала е през късната античност и средновековието. През споменатите епохи, в подножието на крепостта е имало и принадлежащи ѝ селища. Съществува предположение, че едно от тези селища е бил тракийският град Медо-град (Меден град), който е бил разположен до древния път Одрин - Пловдив. Доказателство за тракийско присъствие тук е езическото светилище (днес известно като "Кралимарковата стъпка"), намиращо се на т. нар. връх "Малък Хасар" (500 м източно от крепостта), както и множеството намерени стари монети по развалините, някои от които на тракийските царе Реметалк ІІІ, Лизимах,  Адей и др.
Намерените монети по терена на хълма, от един сравнително широк диапазон от време - от епохата преди император Юстиниан I (IV-V в.) до Исак ІІ Ангел (1185-1186 г.), та дори и след това, свидетелстват, че крепостта и селището са били обитавани почти непрекъснато около 10 века. Някои изследователи (В. Гюзелев) твърдят, че през византийскта епоха крепостта и селището са носили името Милеоне. Не трябва да се забравя, че през средновековието, та чак до XIX в. близката река Марица е била плавателна, което несъмнено се е отразило върху стопанското развитие на т. нар. "Милеоне".
Крепостта Милеоне се споменава от византийския хронист Теофан Изповедник (IX в.), който съобщава, че през 813 г. хан Крум искал възобновяване на договора от 716 г. сключен по времето на хан Тервел (701 - 718 г.) Договорът очертавал границата от Юг при Милеоне в Тракия.
Историците смятат, че именно от крепостта "Хасара" на 9 март 1230 г. цар Иван Aсен II ръководи съдбоносната за България битка при Клокотница, в която византийската войска е разгромена и е пленен самия император - епирския деспот Теодор Дука Комнин Ангел. Навярно скоро след паметната победа  царят построява  в крепостта църква посветена на Св. Четиридесет Мъченици (храм със същия патрон той издига и в Търново). В близост до развалините на старинната църква, на височината Голям Хасар, през XX в. е построен параклисът "Св. Св. Кирил и Методий", а от няколко години тук се чевства и празникът на Св. Четиридесет Мъченици ( 9 март (22 по стар стил) - денят на Клокотнишката битка).
През следващите столетия, до падането на България под османско робство (края на XIV в.), крепостта попада ту в български ту във византийски ръце.
Според легендата населението на Меден град дава твърд отпор при османското нашествие. След превземането на крепостта част от смелите защитници на твърдината са заробени и изпратени из далечните краища на империята, а българските родове, които успяли да се спасят, по-късно основават село Сираково (на турски Юсузлер), но вече в западното подножие на Хасара.
През първите години на османското робство, според най-стари предания на турските поселници, селището се е казвало Медо-касаба. Това ще рече, че тогава все още е бил запазен споменът за големия Меден град (Медо-град). Друга следа, насочваща към далечното минало на селището е названието на местността „Бале-Балджика” (в превод на български – Мед-Меденика), разположена югоизточно от Хасара.
В турските данъчни регистри селото се среща с името Юсузлер, каквото носи до късната 1906 г.
Наследили храбрия дух на предците си, жителите на Юсузлер (Сталево) вземат участие в национално-освободителните борби. Така някой си Минчо бил в четата на Ангел войвода, както и девойка на име Калина, която участвала в Априлското въстание и след жестокото му потушаване била заточена в Диарбекир.
По Берлинския договор от 1878 г. Сталево остава в Източна Румелия, освободено е след Съединението в 1885 г.
Селската черква "Св. Архангел Михаил" е построена през 1897 г., тя е една от малкото оцелели сгради по време на голямото Чирпанско земетресение през 1928 г.

Източници:
1. Енциклопедия на България, т. 6, изд. БАН, 1988 г.
2. Аладжов, Д. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001 г.